Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2012 13:49 - Няма смисъл от заглавие
Автор: justakid Категория: Лични дневници   
Прочетен: 443 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.02.2012 19:30


Понякога си задавам въпроса защо човек чувства....защо има емоции, защо изобщо има сърце. Имам предвид не е ли по-лесно просто да има начин да се избегне всичката болка и тъга. Разбира се някой ще кажат ами щастието, любовта?  Ами преодолейте го, няма любов, няма да дойде принца на бял кон и да заживеете щастливо до края на измисления си, жалък живот. Просто не става така, е само по филмите но това е изключение. Може да си помислите, че съм поредната депресирана тинейджърка с разбито сърце,която си мисли, че щом русият, синеок местен клоун я е зарязал е дошъл краят на света. Ами всъщност не съм. Просто ми писна от всичките тези перфектни любовни историй, как в най-трудният момент, точно когато тя губи надежда за всичко той се връща и нейният живота придобва смисъл отново. Ами да, аз нямам нищо против това хората да се обичат, или поне да си мислят, че го правят, но просто не става толкова лесно. Разбира се някой са намерили половинката си, но това се случва толкова рядко, че дори може да се каже, че е невъзможо. Ами понякога найстина боли и болката не спира, тя никога не си отива, дори и времето не лекува, ти просто свикваш с нея  и я забравяш, но тя още си е там. Ами аз лично не искам да страдам по някой, който ми е разбил сърцето заради някой по-млада с чисто нов бюст. Добре понякога не само жените са наранени, така де аз съм толеранта и към мъжката част. Или някаква кифла е зарязала най-прекрасния, готов на всичко за нея мъж заради някой по-богат, който ще и купи диамантена огърлица... Но да се върнем към началото, защо хората чувстват, Бог е излислил цялата вселена, не можеше ли да измисли нещо, което да ни спести всичката мъка. Някое малко скрито копченце, което да ни избави от болката. Аз не говоря само за любовта, ами загубата на близки, или отсъствието на такива, разбитите мечти, шанса да покажеш какво можеш и какво заслужаваш, който никога не си получил.Какъв е смисъла, когато всички рано или късно ще умрем. Ще си отидем, без никой да ни запомни. Животът ни е преминал като на всеки друг човек, родили сме се, учили сме, намерили сме някаква нормална работа, оженили сме се за някой, който всъщност далеч не е любовта на живота ни, просто защото ни е писнало да чакаме принца или принцесата на живота ни, имаме деца и огромни амбиций за тях, защото си мислим, че след като ние не сме успели да направим това което сме искали в живота, то децата ни задължително трябва да го постигнат. Понякога им даваме, това което на нас ни е липсвало, а не това от което те наистина се нуждаят. Е да рано или късно осъзнаваме, че далеч не сме си представяли такъв живота ни като малки и започваме да търсим грешките си и да се измъчваме и самосъжаляваме. Малко се отклоних от темата, но всъщност това което имам предвид е, че няма смисъл да страдаме, защото както идваме така и си отиваме от този свят. Няма да бъдем запомнени, няма да сме идолите на младото поколение. Това е преодолейте го. Просто не бива да е толкова кратък и безсмислен живота, и в същият момент също толкова болезнен и тъжен. Ето той почти свърши.Отиде си....  

Край


Тагове:   размисли,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: justakid
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16304
Постинги: 9
Коментари: 3
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031