Хм през годините на ранното ми детство (което впрочем още си тече, да на 14 съм и не се срамувам да се нарека дете, защото съм и нямам нищо против) съм имала много планове и мечти за бъдещото ми развитие в живота. Така де, епичния въпрос "Какво ще станеш като пораснеш". Ами първия отговор е бил "принцеса", разбира се то се очакваше. Но за жалост принц Чарлз и принц Уилям вече са заети и това елиминира шанса ми да пия чай с английската кралица, което всъщност ми е мечта от край време, но това е друга тема. 

Та след разочарованието от провала с предния план съм се устремила направо към космоса, решила съм да ставам космонавт... Но поради паническия ми страх от височини бързо съм се отказала от тази мечта, а и скафандърът въобще не ми отиваше. После с гръм и трясък заявих, че ще работя за Интерпол и ще стана таен агент, така де ще спасявам света и ще убивам лошите... признайте си кой не е мечтал да е Джеймс Бонд, агент 007... но и тази бързо я забравих. След това щях да ставам готвачка, не главна готвачка, даже бях решила да влизам в такава гимназия. Това с гимназията не се получи, но това никак не ме отказа. 


В крайна сметка влязох във френска гимназия и от там дойде манията ми по Жак Пепен, нали е французин. За мое голямо учудване на майка ми идеята да и помагам в кухнята доста и се понрави, тъй като тя не е от най-страстните готвачки, а и аз се справях доста добре. Но и тази мечта бързо я забравих тъй като ми писна да се разхождам по цял ден с престилка, и в момента правя само пържени яйца, въпреки триумфа ми с легендарното пълнено пиле. Та следващия план за грандиозното ми бъдеще беше леко повлиян от родителите ми и от филма "Професия блондинка", признавам си Рийз Уиндърспуун ми оказа значително влияние. Та щях да ставам преуспяла адвокатка, идеята първоначално ме грабна, но явно не достатъчно и не след много време се захласнах по журналистиката. 

Но след малкото ми проучване не бях доста въодушевена от идеята да ходя до Ирак или да съобщавам новините по вечерната емисия на новините, камо ли пък да пиша мижави статийки за световно безизвестни вестници, четени предимно от пенсионери. Бях решила да ставам спортна журналистка, но предубежденията ми към българския спорт бързо ме отказаха. Та стигнах до извода, че колкото повече пораствам толкова повече ми се изчерпват идеите. Но кой знае, може би ще се прочуя като писателка... ще видим

Ама, ако не си на 14, вслушай се в начина на говорене на 14-годишните. Може да ти е от полза за изграждането на образа. Ако наистина си на 14, ще ти кажа: дете, детството никога няма да се върне, не бързай да остаряваш!

Ами всъщност наистина съм на 14 и си обичам детството и в никакъв случай не бързам да порасна, а иначе винаги съм била дете с огромно въображение и реших да напиша нещо за различните начини по който съм си представяла в каква посока ще се развия в живота...а всъщност идеята ми дойде от едно четиригодишно момченце което ми каза, че му е писнало възрастните да го питат какъв иска да стане като порасне, още е прекалено малко да реши. ;)

А писането ти се отдава много добре. Читателят ти придобива едно чувство за дистанциране от себе си и лека самоирония. Дерзай! Интелигентно написан текст. Дано учителката ти по литература или близките ти ти обърнат необходимото внимание. Талантът трябва да се отглежда и развива. На добър път, мило момиче!