Омразата разяжда костите ти. Кожата ти прогнива от гняв, а устните ти изсъхват от безпомощност. Спомените се спускат, като мъгла над сивото ти съзнание. Тъжна си, сълзите ти проблясват в празите ти очи и се спускат, дерейки обсипаното т...

 Любовта е като захарен памук. Изглежда голяма, безкрайна и сладка. Грабиш с цели шепи, а мекият памук се разтапя и изчезва, а сладостта се разпростира в устата ти. Взимаш голямо парче, цяла шепа, а тя става малка...такава смачкана, но т...

 Изморена съм...от ежедневието, рутината, изгрева и залеза, всяко пълнолуние...повторение, непрекъснато. Изморена съм от еднаквостта.
Не само действията ни са еднакви, ние ставаме еднакви. Като модел на средностатистически човек. Учиш, ...

 Ако искаш, аз мога да бъда твоята Йоко Оно, а ти моят Джон Ленън. Аз мога да бъда твоята Пенелопа, а ти моят Одисеи. Обещавам да бъда твоята Клеопатра, но ти дали би желал да бъдеш моят Марк Антони.Обещавам да бъда твоята Джейн, но ти щ...

Поглеждаш към слънцето и то огрява мислите и стопля душата ти. Чувстваш се безтегловен, потопен в светлина и надежда. Струва ти се, че всичко е красиво. Но всъщност не е, лъчите са те заслепили, и когато се вгледаш виждаш безполезното, н...

 Хм през годините на ранното ми детство (което впрочем още си тече, да на 14 съм и не се срамувам да се нарека дете, защото съм и нямам нищо против) съм имала много планове и мечти за бъдещото ми развитие в живота. Така де, епичния въпро...

Понякога си задавам въпроса защо човек чувства....защо има емоции, защо изобщо има сърце. Имам предвид не е ли по-лесно просто да има начин да се избегне всичката болка и тъга. Разбира се някой ще кажат ами щастието, любовта?  Ами преодо...